Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Аксиния Николова приключва медицина през 2023 година Участва интензивно като доброволец по време на Коронавирус пандемията в УМБАЛ „ Софиямед ”. Последователно заема длъжности в лечебното заведение по време на следването си до през днешния ден. 

Д-р Николова, по-голямата част от следването си сте била и доброволец, включително и по време на Коронавирус пандемията. Как взехте решение да доброволствате и по едно и също време да учите?

Когато бях първи курс, започнах работа като санитар, само че с времето открих, че около служебните ми отговорности не съумявам да науча доста и по този начин избрах да доброволствам. Избрах Спешно поделение, тъй като това е мястото, където могат да се придобият по-широки медицински знания, поради това, че оттова минават пациенти с всевъзможни болести. Когато настъпи Коронавирус пандемията, университетът ни мина към онлайн образование, което продължи много дълго време, което аз избрах да прекарам на първа линия. Това беше добра опция за бързо придобиване на на практика опит и развиване на клинично мислене.

Трудно ли Ви беше да съчетавате образователните занимания с работата в болничните отделения?

Работата ме направи по-организирана. Когато работиш и учиш по едно и също време, нямаш опция да си пилееш времето. Съчетаването на работата с университета през множеството време не беше проблем, защото старшата ни сестра Димка Николова оптимално се стараеше да се съобрази с образователната ми стратегия при правенето на графика. Затруднения съм изпитвала само, когато не ми е оставало задоволително свободно време за обществен живот, а не съм срещала схващане, само че това е рискът на специалността.

На какво Ви научиха дните и нощите до леглото на болния?

Опитът, който получих през годините, е скъп. Всеки пациент е обособен клиничен случай и изисква самостоятелен метод. Много от нещата, които се срещат в практиката, не са като по учебник и не могат да се научат от там. Преди всичко ме научи на отговорност и емпатия към болния.

Имате непосредствени наблюдения от компликациите и проблемите, с които се сблъскват сътрудниците Ви – млади лекари. Какво е нужно, с цел да останат те на работа в България?

Основният проблем на доста млади лекари след завършването е неналичието тук-там за специализация. Някои от тях избират да чакат, други непосредствено се насочват към чужбина, където изискванията и заплащането са по-добри. Може би това са едни от главните проблеми, по които би трябвало да се поработи.

Направихте ли към този момент своя избор на компетентност?

Да, избрах да специализирам кардиология. Имам интерес по-специално към инвазивната кардиология.

Кои са Вашите учители в медицината?

Учители мога да нарека всички лекари, с които съм имала опцията да работя и най-много екипът на Спешно поделение на УМБАЛ „ Софиямед “, защото там доброволствах и там работя и към днешна дата. Особена роля в моето образование има доктор Иван Христов-началник на Отделението. Той е индивидът, който ми е отделял най-вече време и, който е съдействал най-вече за моето професионално израстване.

Изигра ли фамилията Ви роля в избора на специалност?

Не, аз бях доста дребна, когато заявих, че желая да бъда доктор и те бяха удовлетворени от моя избор и ме поддържаха. Продължават да го вършат и до през днешния ден.

Кои човешки добродетели бихте желали да съхраните в професионалния си път постоянно и при всички условия?

За построяването на личността е значимо да съхраним всички човешки добродетели, към което се стремя и аз. Що се отнася до професионалния път, съгласно мен отговорността, благоразумието, дисциплината и съпричастността би трябвало наложително да участват.

- Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?

Латино танците – те са ми занимание още от ученическите години. Зимата обичам да карам ски, а когато имам повече свободно време – да пътувам.

- Коя Ваша фантазия желаете да видите изпълнена скоро?

Моята детска фантазия беше да стана доктор. Сега, когато към този момент я реализирах, би трябвало да си измисля нова.